Мълчана

Сладките извори ще осъмнат без моите стъпки в мрака. Стомната суха в съня си ще пие мълчана вода. В самодивската риза скрих магиите и ги заключих. Със седем катанеца. На ключалките, вместо печат, сложих по една от усмивките ми. Във восъка, с цвят на кармин, вплетох всичките думи – от първата, до последната...

Врекох се - няма да чупя вече ничии сънища.

Мълчана съм.
Стига ли...
Мълчана съм.
Дано съм лечебна!

Море на Злото...

... Моето море... Дълбоко... Тъмно... Гъсто... Преливащо... Пожелано... Отричано... Поругавано... Пожелавано пак... Потъвано... Прегръщано... Вкусвано... Споделяно... Истинско... Вечно... Моето море... Мистерия на духа... Недостижимо-призрачно... Абсурдно-съществуващо... Обладаващо мъглите... Силуетно–невъзможно... Морето на Злото!... Убиващо фалша... Поглъщащо болката... Връщащо вярата... Търсещо смисъла... Моето море... Ненаситно... Мрачно... Мое море... Море на Злото... Криещо тайната на кораба на Прокълнатите... Раждащо ме от най-мрачната си дълбина с всичката болка на вселената, за да ми каже отново... Здравей, Аз съм!... Аз съм твоето Проклятие!





Море на Злото

Те плаваха на Кораба на Прокълнатите,
право през океана към ужасяваща земя.
Чуваше се зова на сирените, съществуващи, за да повярваш,
желаещи душите им, обладани от мъглявата утрин.

Виждаха се далечни светлини,
молейки се за чудо, Те не искаха да стоят повече тук!

Безразсъдни мисли, наближаваше приливът,
търсещ златният си шанс под мрачното небе.
Морето е дълбоко и очаква безкрайно,
жадуващо за душите, за Теб и Мен!

Виждаха се далечни светлини,
молейки се за чудо, Те не искаха да стоят повече тук!

Море на Злото - толкова много родени, за да умрат!
Море на Злото - оставяйки сълзи по небето!
Море на Злото - никога не питащо ЗАЩО!
Море на Злото - божествен плач!

Северното Сияние, някога греещо така ярко
на прекрасното небе, сега се крие в нощта.
Падат духом, чувайки ехо в мрака,
цветовете на дъгата имаха нужда от яркостта си...

Виждаха се далечни светлини,
молейки се за чудо, Те не искаха да стоят повече тук!

Море на Злото - толкова много родени, за да умрат!
Море на Злото - оставяйки сълзи по небето!
Море на Злото - никога не питащо ЗАЩО!
Море на Злото - божествен плач!

Виждаха се далечни светлини,
молейки се за чудо, Те не искаха да стоят повече тук!

Море на Злото - толкова много родени, за да умрат!
Море на Злото - оставяйки сълзи по небето!
Море на Злото - никога не питащо ЗАЩО!
Море на Злото - божествен плач!

Море на Злото...
Море на Злото...
Море на Злото...
Море на Злото...

Малка обявка!

Скъпи посетители на този ми блог, виждам, че представлявам особен интерес за някои от вас и не пропускате да ме визитирате по няколко пъти на денонощие, което ме навежда на мисълта, че или страдате от неизлечимо безсъние, или просто търсите някого!
Тук, скъпи посетители редовни, няма да го намерите!
Не си правете труда!
Впрегнете енергията, която харчите за визитации при мен в нещо по-полезно за самите вас, ако искате!
Ако ли не - винаги сте добре дошли, но не забравяйте какво ви написах по-горе!:))))

Уморих се до смърт

Не мислех, че някога ще го кажа, но да - уморих се до смърт...

ПЕПЕРУДИТЕ И ОГЪНЯ

(Персийска притча)


Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня.


Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и... не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.
Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова ЗНАЕЩИЯТ МЪЛЧИ, А ГОВОРЕЩИЯТ НЕ ЗНАЕ.